www.gapVizia.org


 
 Геника Григорова 
 Публикувано на 06/03/05  

Грийнауей през цялото време пледираше и беше дяволски добре подготвен: прецизен във фактите и точен в аргументите си великобританец. На всеки в залата стана ясно, че той иска киното да бъде създадено отново в духа на съвременните технологии, като използването на предлаганите от тях възможности трябва да обладае целия процес от създаването до разпространението и възприемането на кинопродукта. Става въпрос за визуални ефекти, хай-дефинишън качество на изображението, заснето върху касети за икономия на финансов и човешки ресурс, DVD за адекватно разпространение, интернет – за интерактивност като признак за комуникация. В близко бъдеще това ще бъде осъществима и логична кинопродукция почти навсякъде по света, дори в България, но г-н Грийнауей не спира дотук в плановенте за ново създаване на киното. Всичко, което последва в неговото изложение върху Бъдещето на киното, звучеше стряскащо иновативно, на ръба на абсурдния експеримент и накрая дори изглеждаше точно такова в откъса от проекта му – “Куфарите…”, който той представи като доказателство за овеществените си идеи.



www.Peter Greenaway.com

“Киното не може да продължава да съществува в съвременния глобален свят такова, каквото го познаваме – забавление за пролетарията, в което зрителите са затворени като странни нощни същества в тъмното на залата и всеки е принуден да гледа едно и също нещо по едно и също време, заедно с другите.” – така Грийнауей започна дисекцията си на линейното ортодоксално кино.

След това изреди 4-те тирании в познатата ни киноконструкция, които според него трябва да бъдат разгромени, защото не е логично да ограничават киноразказа: Тиранията на Кадъра, Тиранията на Текста, Тиранията на Актьора и Тиранията на Камерата.

1. Тиранията на Кадъра “Светът е навсякъде около нас, а не пред нас” каза Грийнауей. Според него формата на класическия кадър, изпълващ кино или телевизионния екран, е безумно неконкурентноспособна дори пред разходката до най-близкия магазин. Правото на избор да забележиш това, което ти е интересно, да го откриеш и запомниш, предлагано от всяка естествена среда, е напълно пренебрегнато, когато пред тебе се проектира действителността на кадъра, специално създадена, за да ти бъде ясна и да забележиш нещо определено от текста като важно за момента. Единствената форма на кадъра би могла да се замести с множествена, когато в правоъгълника му се съберат повече от една самостойни форми със своя независима важност и цялостност. “Подобен процес на замествене се е случил и в историята на изобразителното изкуство върху формата на платното – кубизмът, например. Представете си само пра-фазата, в която е киноизкуството и до днес”- каза Грийнауей.

2. Тиранията на Текста
“Не рисувам това, което виждам, а това, което мисля”-Пикасо С този цитат Питър Грийнауей, който е започнал да се занимава с визия като художник и е получил образование за такъв, започна да изказва откровеното си несъгласие към киното, чиято база са текстовете, а не образите. Според него всички успешни съвременни продукции – Властелинът на пръстените, Хари Потър… са просто илюстрации на книги, а не кино. Последователността в наратива в никакъв случай не е задължителна, но въпреки това е основен момент за причинноследствените и времевите връзки на киносценария засега. Киното още не е достигнало нивото на Джойс или Борхес.

3. Тиранията на актьора “Актьорът е човек, който през цялото време се преструва, че никой не го гледа. Замислете се какъв конфликт е това с претенцията за реалистичност, която киното предявявя”- Грийнауей.
Грийнауей изрази съчувствие към колегите си режисьори и към актьорите. Според него режисьорите не използват и една десета от това, което актьорът би могъл да им предложи, ако се отдръпнат от тенденцията да не се адресира пряко зрителя и да се интерпретира дадена ситуация само веднъж и съмо в една определена емоционална гама.

4. Тиранията на камерата

Това е последния зловреден фактор в черния списък на Грийнауей. Камерата направи киното изключително мързеливо – каза той. Тя е механичен инструмент и работата с него е механична, а не креативна. Всеки път, когато включиш камерата, получаваш картина на света. По-важното разбира се, е да го създаваш сам в образа, който му избереш. Тук, предполагам, идват на помощ ефектите, но не от типа на чисто виртуалното кино като Матрицата, а тези на колажа, на синтеза на различните изразни средства, на преливането на стилове.

След безпощадните и смислени упреци към всичко ценено в кинопостройката, Грийнауей не спря дя си поеме дъх, а продължи с друг цитат – “Няма история, има само историци.” Преди да приключи с изложението си, искаше да сподели с озадачените ни лица, че според него съдържанието не е вечно, то се изпарява с времето, затова в киното трябва да се разчита предимно на езика. Този език, доколкото успях да схвана, е извън историята (световна или ежедневна), не се стреми да я следва и пресъздава точно, защото това е невъзможно. Въпреки това, той е познат благодарение на нея.
Познатият език в непознати и неочаквани изречения – това е киното с бъдеще. Равносметката ми е достатъчно абстрактна, за да има смисъл и без съдържание, но ако гледате последния проект на Грийнауей – Куфарите на Тълс Лупър – ще видите, че и така може да се говори.
 

BG     US

Начало   За нас   Контакти   Криейтив   Посети сайт   PR/Bulgaria