www.gapVizia.org


 
 РАЗКАЗАНО ОТ СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 
 Емилия Цанкова 
 Публикувано на 13/03/05 

На Деветия Филмфест в София Мика Каурисмаки представи най-новия си филм – “Скъпа моя”. Една любовна история с въпроса, възможна ли е невъзможната любов. В присъщия за предпочитанията му смес от документалистика и фантазии се развива интригата между главните герои - Том - американски певец и китарист, неудачник и срещнатата на пътя рускиня Наташа. Това е една млада жена, объркала до невъзможност живота си в стремежа, на всяка цена да напусне Русия и да живее на запад. Те трябва да преминат през “деветте кръга на ада и през чистилището, за да спечелят правото си да се обичат. Тази история с нещо напомня легендата за Орфей и Евридика. Запитан, защо се е спрял на тази легенда като основа за интригата във филма, Каурисмаки отговаря, че точно такава легенда има и във финландския епос Калевала.
Днес режисьорът прелита между Бразилия и Финландия, между Европа, Америка и Азия и открива своите сюжети за младите хора, за любовта и смисъла да се живее. Мика Каурисмаки е по-големият брат на прочутата във филмовите среди във Финландия, а и по целия свят - фамилия Каурисмаки. Днес те са символ на финландската филмова индустрия, защото стоят било като автори, било като продуценти зад 1/5 от филмовата продукция на страната си в последните 25 години.

Той е роден в малкото градче Ориматила, близо до границата с Русия. Споделя, че тинейджерските му години са минали под знака на киноманиячеството му. Когато в родното му градче откриват киносалон, вечерите на младия Каурисмаки неизменно са там. Това е единственото развлечение за любознателния младеж, а в последствие се превръща и в негова страст. Независимо от това, той се колебае в избора на професия. След завършване на гимназиалния учебен курс, работи на различни места и трупа житейски опит. Един ден , той осъзнава, че единственото, от което има представа, и което иска да прави в живота си е кино. Завършва Мюнхенското филмово училище и докато учи там успява да зарази с идеите си и по-малкия си брат Аки.

Започва професионалната си практика като кинодокументалист и това остава предпочитаната изобразителна форма в по-нататъшната му кариера като автор на игрални филми. Характерна особеност на неговите филми е това, че една емоционално разказана история се развива върху документално фиксираната жизнена среда на героите.

За своя филм “Зомби и призрачния влак”(1991) Мика Каурисмаки печели наградата на филмовия фестивал в Руан – Франция и е номиниран в Сан - Себастниян – Италия. Днес именитият финландски режисьор живее в Бразилия. Запитан – защо там, той отговаря, че преди време е отишъл в тази страна за 15 дни и е останал 15 години. Аз съм пътешественик и изследовател, казва често той за себе си. Чувствам се повече антрополог, отколкото режисьор.

 Емилия Цанкова 
 Публикувано на 13/03/05 

Един от чудесните филми на Европейското кино, който можахме да видим на Филмфест 2005, е „В очакване на облаците” на младата турска режисьорка Йесим Устаоглу. Това е емоционален разказ за трагичната съдба на една жена, родена в Турция, по произход понтийска гъркиня. Тя преминава трънливия път на онези етнически гърци, които историческата действителност и политическите процеси в Турция в началото на 20. век насилствено разделят с родните места и семейството. По пътя в изгнание загиват родителите й и малката сестра София. До планинското градче достигат тя и брат й Нико. Той попада в приют, а Елени, за да оцелее е прибрана и отгледана като родна дъщеря от семейството на турския планински селянин Сюлейман. Тя се превръща в Айше, която с присъщото й чувство за дълг и благодарност посвещава живота си на единствената родна дъщеря на спасителя си – Селма, за която с обич се грижи до последния й ден.

Елени няма друг живот. След нейната смърт, спомените и мисълта за изгубения малък кръвен брат Нико я обсебват изцяло, както и чувството за вина, че не е изпълнила обещаното в предсмъртния час на родителите си да не го изоставя и да го пази. Разкъсвана от угризения и мъка Елени – Айше се усамотява в малка колиба високо в планините, покрити с неразсейващи се като нейния живот облаци и мъгли. Случайна среща със сънародника - емигрант Тасе й дава възможност да открие брат си. Тя се впуска в авантюрата да го търси далеч от малкия си затворен свят.

В Солун остарелият Нико отказва, че има сестра. Кротка, спокойна и отстъпчива Елени разчита единствено на една полуизтрита малка снимка, за да разбуди родовата памет на брат си.

Историята на Елени е една тъжна приказка за погубения живот и самотата, за незатихващата болка от раздялата с родната земя и близките хора, на фона на красивата дива природа на Североизточна Турция. Приказка за човечността, за която няма граници и етнически пропасти, за мъката и примирението.

 Емилия Цанкова 
 Публикувано на 13/03/05 

На Деветия Филмфест в София Фридрик Тор Фридриксон представи филма си “Хубава земя”(2004) - една история за предизвикателно невинните влюбени Джет и Хлое, които са в екзистенциална криза. Това е от малкото му филми, които не са снимани в родната му Исландия. Действието се развива сред пейзажите на няколко други европейски страни. Запитан защо този път той е изневерил на традицията си и тази толкова човечна история не е разказана сред прекрасната Исландска природа, той отговаря, че това е филм за болката в душата и зрителят, за да вникне в смисъла на авторското послание, не трябва да бъде разсейван с красотата на природата.

Големият исландски кинорежисьор Фридрик Тор Фридриксон е роден 1954 в Рейкявик. Започва своята своят творчески път в киното със серия експериментални и няколко документални филми в началото на осемдесетте години на миналия век и с дейността си се включва в създаването на исландското кино. Няколко години по-късно основава Исландската Филмова Корпорация, която се превръща в една от най-важните исландски продуцентски компании. Като режисьор Фридриксон получава международно признание още с втория си игрален филм “Децата на природата” (1991), който е номиниран за “Оскар” в категорията за чуждоезичен филм. В него той се изявява като изтънчен художник-психолог.

Повечето фирми на Фридриксон са твърде лични и в същото време имат силна връзка с корените на исландската култура. Героите му обикновено са поставени на кръстопът между модерното и традиционното. Самият той казва, че въпроса за смисъла на живота се промъква неизменно във всеки един от филмовите му сюжети. Запитан, това ли е темата на неговия живот, той отговаря, че това е въпросът на неговия живот и понеже все още не е намерил отговора, продължава да го търси.

Запазена марка на неговите филми са чувството за хумор и умело вплетената ирония, които хармонират с персонажите. Може би за това творбите му докосват душите на неговите сънародници и той се ползва с голяма популярност не само в родната си Исландия, а и в целия свят. Запитан как успява да съвмести работата си като режисьор с тази на продуцент,той с присъщата си самоирония отговаря, че печели парите си като режисьор, за да ги похарчи като продуцент.

 

BG     US

Начало   За нас   Контакти   Криейтив   Посети сайт   PR/Bulgaria