www.gapVizia.org


 
 Юлия Григорова 
 Публикувано на 13/03/05 

Снощи премиерният “Фитил” на босненския режисьор Пиер Жалица PJER ZALICA събра не повече от 100 души (защото България е малка все пак!) в Кино Център, като сред публиката бяха забелязани проф. Вера МУТАФЧИЕВА и бившият шеф на Пакта за Стабилност за Югоизточна Европа - България Владимир ФИЛИПОВ, режисьори, театрали и критици, студенти по кино и аудиовизия, останалите – безкористни почитатели на доброто кино. Както те, така и аз, очаквахме да видим Пиер, без значение дали го познаваме лично, да му стиснем ръка, след като ръкопляскахме след финалните кадри на задъхания, рамкиран от два опустошителни взрива, “Фитил”. От пресцентъра на Феста съобщиха, че нещо непредвидено се е случило с програмата на Пиер и Ясна Жалица, като е много вероятно изобщо да не пристигнат. Съпругата му Ясна трябваше да присъства и на представянето на “Сън в зимна нощ”, филм с много отличия, на сръбския режисьор Горан Паскалевич, след броени часове в зала 1 на НДК днес.

От колеги на gapvizia.org бях предупредена, че ако пропусна Жалица, няма да ме познават!

Нещо изключително се случва с киното на Западните Балкани. То е направено по всички правила на холивудското. Но против правилата е самолансиращо се, без никаква рекламна кампания. Ето защо, ние, като техни съседи, трябва да им признаем: да се правят елементарни филми за войната и за живота след нея е много лесно, да се интерпретират филми по тази тема, е много сложно. ФИТИЛ е от творбите, за които, режисьори от този регион като Радовае Андрич, казват: Гледайте го!

Гледайте и двата му филма, страхотни са, каза Андрич при отпътуването си от България, и цитира и “Дни и часове”, предвиден в програмата за днес, от 17 часа в Киноцентър. За междуколегиалната етика на всички режисьори от бивша Югославия, нямам думи, удрят си по едно рекламно рамо. Като няма пари от другаде, на езика на маркетинга на това му казват Opinion Leaders…

 Юлия Григорова 
 Публикувано на 13/03/05 

ЗАИМЕ, ЗАИМЕ, ТИ НИ ЕБА МАЙКАТА ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА!
Финална реплика от Gori Vatra, Pjer Zalica

Сценаристът и режисьорът са в пълен синхрон, не защото са един и същи човек – Пиер Жалица, а просто защото историята е пълнокръвна картина на случващото се две години след войната в Босна и Херцеговина и намиращото се до мястото на събитието градче Тешани (Тешня) и анклава – република Сръбска.

Кръв, сълзи и смях; “четнически” курви, псувни и мъка; невероятна музика, задъхани синкопи и тонове, сведени до магията на балканския Космос; камера (Мирсад Херович), разсичаща небето, следяща като от птичи поглед целия живот на съгражданите, които искат да се еманципират пред омиротворителите от международната общност, според посоченото от Жалица: прекалено бързо, много спешно, много манипулативно – това е светът на “Фитил”.

Без да се натпрапва и без да е във фолклорните си измерения, една странстваща балканска балада – тази за мъртвия брат – пронизва кинематографичния разказ, и на зрителят му е все тая, дали баладата е дошла отвъд или зад Дунава. Нейното дематериализиране е в напрегнато-хумористичния друг пласт на “Фитил”. Напрежението – филмът е рамкиран от два опустошителни взрива – отпуска заради баладичното и резигниращо съществуване на Заим, който окончателно решава да отиде в Отвъдното при загиналия си син, тъй като разследването да го търси тук, на Земята, в рудниците на Сърбия, приключва неуспешно.

В най-тържествения момент за градчето – визитата на американския президент, след като сърби, босненци и хървати успяват да излъжат омиротворителите, че се разбират много добре (а всъщност това са платени акции на кмета на Тешани по балкански), от двете страни на р.Сава настоящите врагове се сближават заради продажбата на 2 пакета вносни памперси. Трогателна е молбата за тази услуга: от руските памперси на бебето му се прежулва дупето, а да се откликне на такава молба е съществено важно, резултатът е два пакета памперси бонус; много вино, изпито на граничния пункт; много псувни, изтръгнати заради честолюбие от дълбокото на душата. И най-страшната:

Заиме, Заиме, ти ни еба майката, за всички времена!

Светът на Заим си отива в мига, в който, по измитите павета на Тешани, ескортът на Бил Клинтън влиза за тържественото посрещане. Високият рид, където е заимовият дом, е обхванат в пламъци. Освен псувните, че страшно са се изложили пред чужденците, се поднасят и съболезнования, героите се прегръщат, защото преди мъката, е бил гневът им от позора.

В цялото световно кино не съществува такава кинодраматургия, с такъв поглед към и отстрани за войната като този на режисьорите от бивша Югославия. Убедена съм, че един ден те ще се превърнат в школа, която нарочно ще се изучава, ще се цитира и посочва като БАЛКАНСКИТЕ ШЕДЬОВРИ НА БЕЗВРЕМИЕТО.

 

BG     US

Начало   За нас   Контакти   Криейтив   Посети сайт   PR/Bulgaria