www.gapVizia.org


 
  Събитие  
Макар и да не са толкова известни на широката публика, The Ethiopians са една от най-влиятелните ямайски групи за своето време.  >>>>>
На днешната дата през 1809 е роден великият американски поет и писател Едгар Алън По  >>>>>
Слай, както наричат Силвестър Сталоун, в Бевърли Хилс обеща днес, че ще направи още една лента с Рамбо.  >>>>>
Преди 76 години през 1929 се е родил Мартин Лутър Кинг  >>>>>

 Юлия Григорова;
 Публикувано на 06/03/05 

И тази година Reuters грабна повечето номинации и награди от конкурса за Световна журналистическа фотография на годината. Техният колега, индийският фотограф Арко Дата, е победителят. Една индийка, оплакваща близките си, загинали по време на азиатското цунами, е на снимката, 28.12.2004, щата Тамил Наду. Пластична и красива е индийката, слята със земята и скърбяща като нея. Членът на журито на конкурса Кати Райън от New York Times заяви, че фотографията на Арко Дата е графична, историческа и силно емоционална.

За "Хора в новините, единични" - втората награда е присъдена на Паул Фрейкер, също от Reuters, заснел фотография с ирански имигрант, протестиращ срещу проектозаконите за ограничаване на имиграцията в Холандия. Устните на иранеца са зашити като в зловещ пиърсинг, очите му са невинни.

Юрий Козирев от списание Time е документирал трагедията в Беслан, Северна Осетия. Сред мъртви и ранени на двора на училището, той е фокусирал върху бялото, и никакъв друг цвят не може да убегне от окото на зрителя освен този на равнодушието и невинността.

Паоло Пелегрин е отразил подобаващо погребението на палестинския лидер Ясер Арафат, насвяткано като преживяване до покривите на сградите, на документа няма ковчег, нито лицето на лидера, а хората, проектирани от високото, за да видят от какъвто й да е ъгъл своя водач (Vanity Fair).

Първа награда - "Хора в новините" грабна снимка, направена по време на кампанията за президентските избори в САЩ, фотографията на Кристофър Морис (Time). "Всекидневен живот, единични", втора награда, присъдиха на Крисан Джонсън, докато е работила за US News End World Report. Нейната снимка на момиче от общността на Старите германски братя-баптисти от Охайо е в черно-бяло, графична и зашеметяващо обективна: сняг, път, врата и задъхана, поради някакъв факт, млада фигура на жена.

Първото място за "Портрети в новините" е на Адам Нейдъл от района Дарфур, Судан. Критиката определи портрета като забележителен. Нейдъл е представител на Поларис Имиджис. Първа награда за "Природа, единични" е за Джахи Чиквендиу от Washington Post, чиято снимка е силна експресия на пясъчна буря в Чад. Първенството от "Изкуство и забава" е на шведа Ларс Тунбьорк, който е снимал пролетно модно ревю, но само чрез детайл, черна жена закопчава сутиена си, а кожата й е опъната и блести (Liberation). В "Спорт, единични" победител е Боб Мартин от Великобритания, който покриваше Олимпиадата за инвалиди за Sports' Illustrated със снимка от надпреварата на 200 м свободен стил.



<<< събития

<<<<< назад

 The Ethiopians 
 Виктор Гергински 
 Публикувано на 26/01/05 



Макар и да не са толкова известни на широката публика, The Ethiopians са една от най-влиятелните ямайски групи за своето време. Групата, сформирана от Леонард Дилън и Стивън Тейлър, впечатлява не само с непрекъснатия скок на техните парчета от ska, reggae, rocksteady и dancehall, но и със своите социално насочени растафариански текстове, които павират пътя на обществено насочената roots-reggae ера. Дилън е роден през 1942 и израства в християнско семейство, като открива музиката именно посредством църквата. През 1964 той се мести окончателно в Кинстън, имайки зад гърба си някои авторски песни. Малко по-късно той среща Питър Тош, който харесва работата на Дилън и го представя на останалата част от The Wailers. С тяхна помощ Леонард прави първите си студийни записи под името Джак Спероу. Първите му два сингъла – Ice Water и Suffering On The Land излизат през 1965. По това време Дилън открива двама много интересни музиканта – дуото Стивън Тейлър и китариста Астън Морис, които свирят на улицата. Така Дилън създава група, която тримата наричат The Ethiopians. Заедно те правят няколко невероятни записа в Studio One през 1966, като сред тях блестят Free Man, Live Good и rock-steady парчето Owe Me No Pay Me. Астън Морис напуска групата малко по-късно и така The Ethiopians се превръщат в дуо. По същото време Дилън, който тогава работи на строеж, среща изпълнител, наречен Албърт Грифинс (основател на The Gladiators). Двамата успяват да убедят шефа на звукозаписното студио да финансира едно тяхно начинание. Резултатът е впечатляващ – появява се суперхитът Train To Skaville, който успява да заслужи място в британския Top 40. Укрилени от постигнатия успех, The Ethiopians се захващат за работа, в резултат на която се появяват основополагащи за стила парчета като Engine 54, Train To Glory, Stay Loose Mama и The Whip. След това The Ethiopians работят за малко и с известния Lee “Scratch” Perry, като през 1968 излиза и техният първи албум Engine 54: Let's Ska and Rock Steady и към групата се присъединява ново лице – Мелвин Рийд. По- късно същата година групата се свързва с продуцента Карл “Сър Джей Джей” Джонсън, с когото се оказва най-плодотворното им сътрудничество. Първият хит, с който момчетата радват своят нов продуцент е Evening Crash, като това парче се превръща едва ли не в подпис за The Ethiopians. През 1970 Джонсън и The Ethiopians постигат нови успехи – създадени са нови суперхитове като What a Fire, Gun Man, Hong Kong Flu, Woman Capture Man и The Selah, което им помага да станат известни не само в родната Ямайка, но и във Великобритания. В периода между 1969 – 1971, The Ethiopians записват в най-различни студиа, но качеството на музиката им не пада, дори напротив. През 1974 Мелвин Рийд напуска, а Дилън и Тейлър отново си намират работа, която по ирония на съдбата, коства живота на втория. През септември 1975 Рийд загива на газостанцията, на която припечелва, прегазен от ван. Неговата смърт слага край на златния период за истинските The Ethiopians. По-късно различни продуценти правят множество неуспешни опити групата да бъде възстановявана в коренноразличен състав, но магията вече не е същата.

<<< събития


<<<<< назад

 Виктор Гергински 
 Публикувано на 19/01/05 

На днешната дата през 1809 е роден великият американски поет и писател Едгар Алън По, майстор на хорър разказа и основоположник на детективският жанр в литературата. Едгар вижда бял свят на 19 януари в Бостън, Масачузец в семейство на пътуващи актьори. Неговите родители обаче го оставят сирак в твърде ранна възраст – баща му Дейвид По Джуниър умира през 1810, а майка му – Елизабет Хопкинс почива на следващата година. Малкият Едгар е отведен в дома на ричмъндския търговец Джон Алън, който до праща в Англия, където посещава училище към едно имение в Стоук Нюуингтън. Едгар никога не е официално осиновяван, но по собствено желание добавя като бащино име това на своя покровител Алън. По посещава Университета във Вирджиния, но е изключен, защото не плащал дълговете, натрупани от игра на комар. Това довело до кавга с настойника му Джон Алън, който по-късно се отрича от Едгар. На следващата 1827, По постъпва в американската армия, като след три години е отстранен заради системно неизпълнение на своите военни задължения. Сведенията относно живота на писателя са твърде малко. През 1833 той живее в Балтимор с леля си. Печели награда от 50 долара за разказа си MS Found in a Bottle и по този начин слага началото на кариера в редакциите на множество списания, сред които личат имената на Southern Messenger в Ричмънд (1835 – 37), Burton’s Gentleman’s Magazine в Филаделфия (1839 – 40) и Graham’s Magazine (1842 – 43). През тези години той пише някои от най-известните си творби. Първата му колекция от творби излиза през 1840 и се нарича Tales of the Grotesque and Arabesque. Най-продаваното му произведение тогава е The Conchologist's First Book, но това което му дава славата е The Raven (1845) и предствалява тъжна поема за загубената любов. Истинското призвание на Едгар Алън По обаче се оказват криминалните истории, като разказите му The Murders in the Rue Morgue (1841) и The Purloined Letter са световни класики. Едгар, макар и един от най-плодовитите писатели в американската литературна история, страдал от пристъпи на депресия и лудост, като направил опит за самоубийство през 1848. През септември следващата година По изчезва за три дни след рожден ден, на път към своя годеница в Балтимор. Той бил намерен в канавка в състояние на делириум, от който не излязъл до смъртта си на 9 октомври 1849. В памет на този велик човек ви даваме възможност да се докоснете до поемата, която Едгар Алън По написал да своята любима, наречено Annabel Lee от 1849.

<<< събития

<<<<< назад

 Юлия Григорова  
 Ива Кръчмарска 
 Публикувано на 18/01/05 

Слай, както наричат Силвестър Сталоун, в Бевърли Хилс обеща днес, че ще направи още една лента с Рамбо. Инфантилният (иначе 58-годишен) актьор и няколко пъти режисьор и продуцент просълзи разглезената публика в Бевърли с очарователния си оптимизъм. Биографите му го изобразяват като роден с тъжно детство, дошъл на този свят с цезарово сечение, защото от тогава получава тежко усложнение на лицевия нерв. Това го прави различен в ученическите му години, за да не се комплексира Слай е вечният симпатичен разбойник, като това амплоа го преследва до гимназията, откъдето го преместват в специално училище за деца с емоционални увреждания. Там той започва актьорската си кариера, като се включва в кръжока по драма, отчаяно борещ се за малко повече внимание от този свят. Слай успява, като се концентрира да тренира тялото си, превърнало се в метафора на власт и сила.

<<< събития


<<<<< назад

 Ива Кръчмарска 
 Юлия Григорова 
 Публикувано на 15/01/05 

Преди 76 години през 1929 се е родил Мартин Лутър Кинг (15.01.1929-04.04.1968), личност, която филмографите споменават и заради Оливър Стоун-овата творба J.F.K. (1991). Този рядко прожектиран филм в България е особена смес от факти и спекулации около смъртта на Кенеди. Съдията Джим Гарисън преоткрива досиетата за убийството в Ню Орлиънз, завирайки носа си и там, където не трябва: жертва живота на семейството си, подлага своя път на абсолютен риск. Той се вдъхновява от делото на Мартин Лутър Кинг, поема своя собствена мисия за съдбата си и неистово дразни ФБР. Кинематографично Гарисън е прототип на самия режисьор Оливър Стоун, боготвори Мартин Лутър и дразни всички комерсиални филмови компании с творчеството си.

<<< събития


<<<<< назад

 

BG     US

Начало   За нас   Контакти   Криейтив   Посети сайт   PR/Bulgaria