По време на изборите в Ирак
Юлия Григорова, Емилия Цанкова и Ива Кръчмарска
Юлия Григорова
Ива Кръчмарска
Емилия Цанкова
[Бележки на gapVizia.org]
Кои са личностите, които обстановката в Ирак изтика напред в тези избори: девет от тях, чиито биографии ще представим, са много публични. Повечето са свързани с временната аднимистрация след падането на режима на Саддам Хюсеин, както и с процесите, в които те са участвали или като дисиденти, или като подкрепящи американската интервенция и многонационалните сили. Не са за пренебрегване и тези, които по времето на Саддам са били лишени от власт, а именно - шиитите.
Кой е Гази Яуар: настоящият президент на страната, лидер на листата на кандитатите от страната на Иракска партия. Сунит като етнос. Сред кандидатите вътре в листата тук са и днешният министър на отбраната и министърът на индустрията и полезните изкопаеми. Яуар прави усилия за влияние на новата политическа сцена, но е относително непопулярна фигура в Ирак. Неясно е защо той, след като участва донякъде в нежеланието на значително количество сунити да гласуват, как ще получи място в парламента. По рейтинг наблюдателите го поставят на 8 място.
Кой е Абдул Азис ал Хаким: той е в топлистата на най-изявената шиитска партия, Обединения иракски алианс (съюз), поддържана от най-влиятелния духовник айтолах Али ал Систани. Ал Хаким със сигурност е "вътре" и ще претендира за поста министър-председател. В листата - той е от квотата на Ислямска революция в Ирак, жилава шиитска опозиционна групировка със своя собствена армия в изгнание в Иран. Критиците на тези избори го поставят по рейтинг на 1 място, но се безпокоят, че той е фен на ислямското управление.
Кой е Ибрахим ал Джаафари: един от двамата вицепрезиденти днес в Ирак с американско назначение, също изявен кандидат на Обединения иракски алианс. Той се включва в Алианса като говорител на Ислямска Дауа, борещ се срещу режима на Саддам още в късните 70-те на миналия век, но претърпява крах през 1982. Ал Джаафари бяга през Иран във Великобритания и се връща в Ирак през 2003, женен е за сестрата на
Ал Систани, претендент е за поста министър-председател, мястото му във народното събрание е сигурно. На 2 място по рейтинг сред политическите фигури в Ирак.
Кой е Ияд Алауи: настоящият министър-председател на страната, светски шиит, състезаващ се със своя собствена листа, подкрепян от Иракската национална съглашателска партия. Говори се, че е работил за ЦРУ, ето защо неговото назначение от САЩ за временен министър-председател го изолира сред редиците на Обединения иракски алианс, възприемат го с подозрение, поради което го изключват от листата на Алианса. Въпреки всичко Алауи може да изтъргува своята слава за място в парламента. На 3 място по рейтинг.
Кой е Хюсеин ал Шахристани: на 4 място по рейтинг в иракското общество. Ядрен физик, на важно място в листата на Обединения иракски алианс. Бил е шеф на атомната комисия по енергетика, но е арестуван през 1979, когато отказва на Саддам да създаде ядрено оръжие. Бяга през 1991, когато САЩ бомбардират затвора, където
Ал Шахристани излежавал присъдата си.
Кой е Шариф Али бин Хюсеин: сунит, лидер на Конституционното монархическо движение, счита се
за потомък на пророка Мохамед и братовчед на последния крал Фейсал ІІ, детрониран и екзекутиран през 1958. Кандидатът е на 5 място в политическия рейтинг и го възприемат за единствения реален глас на т.нар. сунитски триъгълник. Експертите казват обаче, че пропагандата за монархия в Ирак няма да сработи.
Кой е Ахмад Чалаби: председател на организацията Иракски национален конгрес, партия, сформирана в изгнание с цел изгонването на Саддам. Чалаби, включен в листата на обединените шиити в иракския Алианс, е противоречива фигура заради финансови сделки и заради продажба на информация на САЩ, голяма част от която се оказва фалшива - възелът за аргумента дали трябва да бъде нападан Ирак. Кандидатът едва ли ще взема възлово място в управлението, но неговата роля за падането на Саддам не може да бъде отричана. На 6 място е.
Кой е Анан Пачачи: забележителен сунит, който води светската листа на Иракски независими демократи. Бивш дипломат, живеещ в изгнание във Великобритания през 60-те на миналия век, връща се след падането на диктатурата и е определено въприеман като евентуален и възможен лидер. Ерудиран, литературно говорещ английски език, той е любимец на чуждестранните журналисти, но относително непозната фигура сред иракчани, което определя неговото 7 място по рейтинг.
Кой е Джалал Талабан: лидер на Партията на обединените кюрди, една от двете основни етнически организации, която инициира Съюз Кюрдистан, за да бъдат окомплектовани местата в националното събрание. Независимо че кюрдите съставляват 10-15 на сто от населението, очаква се техният вот да бъде активен, за да запазят своите интереси в новия ред на държавата - автономията, която имаха през 1991 в Северен Ирак. С това се обясняват атентатите, които радикалните групировки и бунтовниците им устроиха по техните територии в навечерието на изборите. По рейтинг Талабан е на 9 място.
По време на изборите в Ирак
Юлия Григорова и Ива Кръчмарска
Юлия Григорова
Ива Кръчмарска
[Бележки на gapVizia.org]
За какво гласуват иракчаните: за 275 членове на преходно национално събрание, чиято основна задача е да избере правителство и да започне работата по новата конституция до 15.08.2005. Органът ще избере президент и двама негови заместници, които да продължат временната администрация, назначена от американските окупационни власти. Едва тогава ще се избере премиер, който ще съсредоточава изключителна власт, включително и върху военните. Този парламент ще бъде разпуснат според новата конституция до края на 2005, когато трябва да се произведат нови избори. Избори се предвиждат и за 18 парламента в провинцията, както и за автономния кюрдски регион на север в Ирак.
Кога ще бъдат съобщени резултатите: крайните се очакват да бъдат оповестени 10 дни след изборите, на 9.02.2005. Преброяването не се очаква да започне 36 часа след приключването на изборния ден.
Кой стои зад изборите: 6000 независими кандидати са регистрирани, 196 партии и 33 коалиции до края на декември 2004. Те правят общо над 18 500 кандидати, които се състезават за избирателните райони, включително и за регионални губернатори. Кандидатите трябва да са най-малко на 30 години, всеки трети от листите на партиите и коалициите трябва да е жена. На предишни служители на бившия режим, военните и милицията е забранено да участват.
Кой ще победи: шиитите, които представляват 60 на сто от иракчани. Най-изтъкнатата група е тази на Обединения иракски алианс, представляван от две големи религиозни партии и множество по-малки групи. Алиансът има преимуществото да бъде подкрепян от влиятелния духовник айтолах Али ал Систани.
Има ли етническо гласуване: да, особено шиитите, някои от тях са с религиозни уклони, други са светски. 10-15 на сто от иракчани са кюрди от две големи партии. Сунитските араби, които представляват 20 на сто от населението, са организирани в партии, някои от които участват в гласуването, но други го бойкотират. Има и християни.
